Ние, българите не зреем, а креем. Стареем, без да растем ~ Димитър ПОДВЪРЗАЧОВ
Поетът припомня брачната половинка: какъвто ще да е той – свикнеш ли да го четеш – и няма ли различен, – почнеш да му се наслаждаваш.
Дай на българина власт – и той стартира да се разпорежда като в неприятелска страна.
Една от нещастията на българина е тая, че с вървежа на годините ние ставаме все по-нищожни. Ние не зреем, а креем. Стареем, без да растем.
И когато пристигна възрастта, която в чужбина се сочи като един сияен връх на церемониален шествие все по-нагоре, възрастта, с която там почват за гения нови, едно от друго по-бляскави завоевания – за нашия гений, като го разгледаш по-отблизо, можеш да кажеш, в най-щастливия случай, единствено едно:
– Тиха полуда в цялостен подем!
Представете си младеж, обзет от буйна жадност да вика, да скача, да пее, да се радва на живота, като малко жребче.
Представете си го, че в това въодушевление младият жизнерад момък влиза в ресторант, пие жадно, напива се до преситеност, става, пада, събаря маси, стропаля се, счупва си глава, нозе, ранява се до гибел.
Това е бракът.
Недей към този момент ми възпява своите премеждия, своите мечтания, усеща, болки и страдания.
Омръзна ми!
Аз очаквам да ми опишеш по какъв начин Ботев плака от Козлодуй до Веслец и по какъв начин Левски разруши главата си о тъмничния дувар в София.
Ако би трябвало Народното събрание да живее, аз бих го направил напълно дребен. Достатъчно е всяка партия да има в него единствено по един човек. Когато хората са малко на брой и се гледат в очите – могат да бъдат безспорно по-добри. А колкото се отнася до мозъка – той постоянно е в противоположна съразмерност с множествеността.
Ние не ценим нашите хора и неща – това е остаряла истина.
Някои виждат в това едно скъпо качество на българския дух: едно постоянно неодобрение от себе си – и, затова, залог за все по-голямо рационализиране.
Уви, те се заблуждават.
Тайната е в познатото наше качество: окото ни е все в непознатото.
Тайната е в нашата податливост към кражба.
Всеки може да пие: малко на брой знаят да се напиват, а напълно малко на брой – художествено.
Много малко работи има, които могат да се правят с жена.
– Най-свободолюбивата, най-съвършената конституция има българинът!
– Но от що се възхищавате, братя мои? Не виждате ли, че с нея той и до момента наподобява като ром в автомобил?
Демократизмът има за психична основа едно от най-неизменните човешки качества: завистта.
Тайната на приличните връзки сред хората е, за жал, много неприлична: недей жела да те считат добър, тъй като това значи, че скришом те мислят по-глупав от себе си. Винаги би трябвало най-малко от малко да ти се боят.
Оставиш ли земляк при пари или при жена – рядко може да излезе, без да е забъркал някоя каша.
Ненавиждам тълпата – дори в случай че се състои от мобилизирани мъдреци.
Най-страшно прокълнатата гадина в животното царство е индивидът: и най-свирепият звяр не е кадърен, като него, за преднамерено зло.
Възрастта е предателска като расото: който я носи на гърба си, не знае самичък какъв наподобява с нея. Но би трябвало постоянно да помни, че всички други го виждат и по тази причина не всичко, което се разрешава на другите, се разрешава и нему.
Една неправилна мисъл е прекомерно на мода у нас: мисълта, че писателите не се признават един другиго. Това не е правилно. Всички се признават. Само че всеки поотделно счита всички останали за надалеч незначителни, може би колкото да една конска мощ спрямо него.
Литературата е безнадеждно изместена от киното и вестника.
Малко по малко ще се стигне до там, че писателите ще си пишат единствено за между тях.
Така и театърът лека-полека ще остава за артистите и шепа фенове.
Поети и писатели и в този момент към този момент припомнят оркестранти в гръмък ресторант. Оркестърът надува, свири – всички знаят, че той съществува там, към тях някъде, всички го чуват, само че никой не го слуша.
Само при някоя пауза публиката се пита радостно: „ Хубаво ли беше, да аплодирам? ” И нищо не й коства да признае, че е хубаво или неприятно, да ръкопляска или да мълчи.
Едно от най-нелепите несгоди на индивида е, гдето има близки: няма по-далечни от околните и по-чужди от своите.
Едничкото обаяние на любовта е в това, че до момента в който любиш дамата, ти прекомерно малко я познаваш.
Богат социалист – това е върхът на буржоазната ловкост и най-финото доказателство, че буржоазният режим се изражда.
От „ Мисли и парадокси ”, сп. „ Листопад ”, 1925-1926 година, 1933 година
Снимка: Димитър Подвързачов (1881-1937), Държател: Държавна организация „ Архиви “, dictionarylit-bg.eu
